Zero-shot vs few-shot prompting

Zero-shot vs few-shot prompting (2026): кога кой подход работи по-добре?

Zero-shot prompting е най-добрият избор, когато задачата е ясна, форматът е прост и искаш бърз резултат с минимален текст. Few-shot prompting е най-добрият избор, когато искаш по-стабилен стил, специфичен формат или по-висока точност и можеш да дадеш 2-5 примера.

Zero-shot е “кажи какво искаш”, а few-shot е “покажи какво искаш”.

През 2026 това остава базова техника в prompt engineering, но контекстът се промени: много модели имат по-силни reasoning режими, а част от тях не показват разсъжденията си (chain-of-thought) директно. Това прави good prompting още по-важен: ако форматът и критериите не са ясни, дори силен модел може да даде нестабилни резултати.

Какво е zero-shot prompting?

Zero-shot означава: не даваш примери, а само инструкция. Пример:

“Напиши кратко резюме на текста по-долу в 5 точки.”

Силни страни:

• Много бързо и кратко.
• Работи добре за стандартни задачи (резюме, пренаписване, идеи).
• Идеално за “първи драфт”.

Слаби страни:

• По-нестабилно при сложни формати.
• По-трудно да “уцелиш” точния стил и структура.

Какво е few-shot prompting?

Few-shot означава: даваш няколко примера (shots), които показват желания формат/тон. Пример (2 shots):

• Вход: “Имаме нов продукт X …”

• Изход: “Заглавие: … / Ползи: … / CTA: …”

• Вход: “Промоция за Y …”

• Изход: “Заглавие: … / Ползи: … / CTA: …”

След това добавяш твоя нов вход и очакваш същия формат.

Силни страни:

• По-стабилен формат и стил.
• По-малко “измисляне” на структура.
• По-добър контрол върху нюанси (тон, краткост, терминология).

Слаби страни:

• Изисква време да подготвиш примери.
• Използва повече контекст (което може да влияе на лимити/цена).

Few-shot е най-силният “евтин” начин да получиш консистентност без fine-tuning.

Сравнение по ключови критерии

Критерий	Zero-shot	Few-shot
Скорост на старт	Много висока	Средна (трябват примери)
Контрол на формат	Среден	Висок
Консистентност на тон	Средна	Висока
Риск от отклонение	По-висок	По-нисък
Цена/контекст	По-ниска	По-висока
Подходящо за	Бързи задачи и идеи	Повторяеми задачи и стандарти

Кога да избереш zero-shot?

Избери zero-shot, когато:

• Задачата е проста и форматът е очевиден.
• Искаш бързо “първо приближение”.
• Нямаш готови примери.
• Правиш еднократна задача.

Примерни zero-shot промптове:

• “Напиши 10 заглавия за статия на тема … (макс 55 знака).”
• “Съкрати текста с 30% без да губиш смисъл.”
• “Направи списък с плюсове и минуси в 8 точки.”

Кога да избереш few-shot?

Избери few-shot, когато:

• Искаш точен формат (таблица, JSON, шаблон за оферта).
• Искаш постоянен стил за бранд.
• Имаш повтаряем процес (седмични отчети, продуктови описания).

Пример: ако правиш 20 продуктови описания на седмица, 3-4 добри примера могат да намалят редакциите двойно.

Най-чести грешки

• Лоши примери: ако shots са хаотични, моделът ще “копира хаоса”.
• Твърде много примери: 2-5 добри са по-добре от 20 средни.
• Смесване на стилове: примери в различни тонове водят до нестабилен изход.

Практичен тест за избор (без теория)

Ако се чудиш "кой е по-добър", най-бързият начин да решиш е да направиш контролирана проба.

Стъпка 1: Опиши една реална задача

• Цел: какъв резултат трябва да получиш.
• Вход: какви материали имаш.
• Ограничения: тон, дължина, формат.
• Критерии за успех: какво е "готово".

Стъпка 2: Изпълни задачата в zero-shot и few-shot вариант

Ползвай еднакъв вход и критерии.

Стъпка 3: Оцени по 6 метрики

• Време до финален резултат.
• Брой итерации.
• Стабилност на формат.
• Консистентност на тон.
• Риск от отклонение.
• Цена/контекст.

Най-добрият избор е този, който намалява итерациите и времето до финален резултат.

Матрица за оценка (100 точки)

• Качество: 25
• Контрол на формат: 20
• Скорост: 15
• Стабилност: 15
• Цена/контекст: 10
• Риск от грешки: 15

Бързи препоръки

• Ако пишеш еднократно: zero-shot.
• Ако правиш процес: few-shot.
• Ако държиш на формат: few-shot.

Заключение

Zero-shot prompting е най-добрият старт за бързи задачи и идеи. Few-shot prompting е най-добрият старт за консистентност, формат и повторяеми процеси.

Когато имаш повтаряем процес, few-shot почти винаги печели в дългосрочен план.

Практическо ръководство (работи за всички техники в тази статия)

Теориите за prompting са полезни, но реалната продуктивност идва от процес. Следващите стъпки работят еднакво добре, независимо дали говорим за zero-shot/few-shot, CoT, system/user prompt, temperature, контекст, RAG или fine-tuning.

1) Формулирай задачата като спецификация

Преди да пишеш промпт, напиши 5 реда:

• Какъв е входът?
• Какъв е изходът?
• За кого е изходът?
• Какво е “грешка”?
• Какво е “готово”?

Когато имаш ясна спецификация, почти всяка техника работи по-добре.

2) Използвай “рамка” за промпт (template)

Копирай и попълни:

• Роля: Ти си … (редактор/анализатор/учител)
• Цел: …
• Контекст: …
• Ограничения: … (тон, дължина, факти, забрани)
• Формат: … (таблица/JSON/списък)
• Пример: … (ако е few-shot)
• Проверка: … (как да валидираш)

3) Валидирай изхода със “самопроверка”

Добави една от тези инструкции:

• “Изброй допусканията си.”
• “Посочи рискове и как да ги проверя.”
• “Дай алтернативно решение и защо.”
• “Ако не си сигурен, задай 3 уточняващи въпроса.”

Това намалява халюцинации и повишава качеството при сложни задачи.

4) Мини-упражнение: от лош към добър промпт

Лош промпт:

“Напиши ми текст за продукта.”

По-добър промпт:

“Роля: маркетинг копирайтър. Цел: кратък лендинг текст за [продукт]. Аудитория: [кой]. Тон: [приятелски/професионален]. Формат: Заглавие (<=55 знака), 5 bullets с ползи, 1 абзац с възражение/отговор, CTA. Ограничения: без суперлативи без доказателство, без обещания за резултат. Провери: нека всяка полза да е конкретна.”

5) Библиотека: 20 готови промпта (копирай/пейст)

1. “Обобщи текста в 7 точки + 3 риска.”
2. “Извлечи всички дати/суми/имена и ги сложи в таблица.”
3. “Напиши 5 варианта на имейл: официален/кратък/приятелски/директен/с хумор.”
4. “Сравни A и B по 8 критерия + препоръка за 3 профила.”
5. “Направи план за презентация: 10 слайда + ключови bullets.”
6. “Дай 10 идеи за експеримент + как да измеря успех.”
7. “Редактирай текста: по-кратко с 25%, по-ясно, без клишета.”
8. “Напиши чеклист за изпълнение на задача + критерии за готово.”
9. “Създай FAQ: 5 въпроса и кратки отговори.”
10. “Дай 3 алтернативи + trade-offs + кога кое.”
11. “Напиши политика/процедура от 1 страница с точки.”
12. “Генерирай тестови случаи за тази функционалност.”
13. “Открий противоречия и липсващи предпоставки.”
14. “Направи ‘one-pager’ резюме за мениджър (<=200 думи).”
15. “Превърни текста в таблица: проблем/причина/решение/собственик/срок.”
16. “Създай скрипт за видео (60 сек): hook, стойност, CTA.”
17. “Напиши 10 заглавия + 10 подзаглавия за тази тема.”
18. “Дай план за обучение: ден 1, седмица 1, месец 1.”
19. “Напиши оценъчна рубрика: критерии + скала + как да тествам.”
20. “Дай финален отговор в JSON с ключове: … и валидирай.”

Най-бързото подобрение в prompting идва от библиотека от повторяеми промптове.

6) Как да решиш коя техника да използваш

• Ако форматът е проблем: few-shot или по-строг шаблон.
• Ако логиката е проблем: CoT стил “план + проверки”.
• Ако поведението е проблем: system prompt слой.
• Ако разнообразието е проблем: temperature нагоре.
• Ако точността е проблем: temperature надолу + валидиране.
• Ако входът е много: по-дълъг контекст или RAG.
• Ако процесът е стабилен и повтаряем: обмисли fine-tuning.

7) Мини-оценка за 15 минути

1. Вземи 1 реална задача.
2. Пусни я 3 пъти с еднакъв вход.
3. Измери: колко различни са отговорите, колко корекции правиш.
4. Ако разликите са големи: добави шаблон или few-shot.
5. Ако пак са големи: намали temperature и добави валидиране.

Финален принцип

AI е “система”, не “магия”: качество = техника + вход + валидиране + процес.

Практичен тест за избор (без теория)

Ако се чудиш "кой е по-добър", най-бързият начин да решиш е да направиш контролирана проба.

Стъпка 1: Опиши една реална задача

• Цел: какъв резултат трябва да получиш.
• Вход: какви материали имаш.
• Ограничения: тон, дължина, формат.
• Критерии за успех: как ще разбереш, че е "готово".

Стъпка 2: Изпълни задачата в два варианта

Ползвай еднакъв вход и критерии.

Стъпка 3: Оцени по 6 метрики

• Време до финален резултат.
• Брой итерации.
• Стабилност.
• Контрол.
• Риск от отклонение.
• Цена/контекст.

Най-добрият избор е този, който намалява итерациите и времето до финален резултат, не този с най-впечатляващо демо.

Чеклист за внедряване

• Пази шаблони и примери.
• Въведи човешки review за високорискови изходи.
• Измервай: време, грешки, корекции.

Допълнителни сценарии (за да не избираш “на сляпо”)

1. Срок “днес”: трябва да произведеш резултат за 60 минути.
2. Повторяемост: трябва да правиш същото всяка седмица без изненади.
3. Висок риск от грешка: една грешка струва време или пари.
4. Голям обем: много заявки/изходи на седмица.

Най-честата причина за лош избор е, че тестваш само лесните сценарии.

Матрица за оценка (100 точки)

• Качество: 25
• Контрол: 15
• Скорост: 15
• Стабилност: 15
• Цена/контекст: 10
• Риск: 20

Как да поддържаш качество

• Събирай примери: добри и лоши.
• Поддържай библиотека от промптове.
• Въвеждай review и метрики.

Бързи препоръки

• Ако целта е точност и повторяемост: избери по-строг подход.
• Ако целта е идеи и варианти: избери по-гъвкав подход.
• Ако имаш чувствителни данни: добави процес и проверки.

Най-важното е да започнеш с измерим workflow и да подобряваш постепенно.

Финален съвет

Изпробвай техниката поне 2 пъти с различни задачи, преди да решиш.