System prompt vs user prompt

System prompt vs user prompt (2026): каква е разликата и защо е важна?

System prompt задава правилата и ролята на асистента (как да се държи, какво да избягва, какъв формат да дава). User prompt е конкретната задача, която ти подаваш в момента. Ако искаш стабилно поведение и качество, system prompt е “рамката”, а user prompt е “работата”.

System prompt определя контекста и границите; user prompt определя конкретната задача.

През 2026 това е особено важно, защото много продукти имат скрити системни инструкции, инструменти и политики. Разбирането на системния слой помага да пишеш по-добри заявки и да избягваш несъответствия.

Какво е system prompt?

System prompt (системна инструкция) е най-високоприоритетният слой инструкции за модела. Той може да включва:

• Роля: “Ти си редактор”, “Ти си консултант”, “Ти си преподавател”.
• Стил: кратко, структурирано, с таблици.
• Правила: без лични данни, без измисляне на факти, задавай уточняващи въпроси.
• Формат: JSON, таблица, markdown, чеклист.

В много приложения system prompt се управлява от продукта (не от теб), но в API/агентни системи можеш да го задаваш.

Какво е user prompt?

User prompt (потребителска инструкция) е конкретната заявка:

• “Напиши имейл…”
• “Обобщи този документ…”
• “Сравни вариант A и B…”

User prompt се променя постоянно според задачата.

Сравнение по ключови критерии

Критерий	System prompt	User prompt
Роля	Рамка и поведение	Конкретна задача
Стабилност	Висока (постоянен)	Променлив
Приоритет	Най-висок	По-нисък
Най-добро за	Правила, формат, граници	Изисквания, вход, цели

Ако user prompt ти е “перфектен”, но system prompt е конфликтен, моделът ще следва системните правила.

Кога да “инвестираш” в system prompt?

• Когато правиш агент/бот за повторяеми задачи.
• Когато работиш в екип и искаш консистентни изходи.
• Когато имаш специфичен тон и ограничения.

Пример: вътрешен бот за support, който винаги трябва да отговаря по политика.

Кога user prompt е достатъчен?

• Еднократни задачи.
• Когато търсиш идеи и не ти трябва строг формат.

Практичен шаблон за user prompt (работи в 80% от случаите)

• Цел: …
• Контекст: …
• Ограничения: …
• Формат: …
• Пример: …

Чести грешки

• Слагаш всичко в user prompt и очакваш консистентност.
• Не задаваш формат и после се чудиш защо изходът е хаотичен.
• Даваш конфликтни инструкции (например “кратко” и “много детайлно”).

Заключение

System prompt е рамката (роля, правила, формат), а user prompt е конкретната задача. Ако искаш стабилно поведение, системният слой е ключов. Ако искаш само единичен резултат, добър user prompt често е достатъчен.

Най-доброто качество идва от комбинация: силен system prompt + ясни user prompts.

Практическо ръководство (работи за всички техники в тази статия)

Теориите за prompting са полезни, но реалната продуктивност идва от процес. Следващите стъпки работят еднакво добре, независимо дали говорим за zero-shot/few-shot, CoT, system/user prompt, temperature, контекст, RAG или fine-tuning.

1) Формулирай задачата като спецификация

Преди да пишеш промпт, напиши 5 реда:

• Какъв е входът?
• Какъв е изходът?
• За кого е изходът?
• Какво е “грешка”?
• Какво е “готово”?

Когато имаш ясна спецификация, почти всяка техника работи по-добре.

2) Използвай “рамка” за промпт (template)

Копирай и попълни:

• Роля: Ти си … (редактор/анализатор/учител)
• Цел: …
• Контекст: …
• Ограничения: … (тон, дължина, факти, забрани)
• Формат: … (таблица/JSON/списък)
• Пример: … (ако е few-shot)
• Проверка: … (как да валидираш)

3) Валидирай изхода със “самопроверка”

Добави една от тези инструкции:

• “Изброй допусканията си.”
• “Посочи рискове и как да ги проверя.”
• “Дай алтернативно решение и защо.”
• “Ако не си сигурен, задай 3 уточняващи въпроса.”

Това намалява халюцинации и повишава качеството при сложни задачи.

4) Мини-упражнение: от лош към добър промпт

Лош промпт:

“Напиши ми текст за продукта.”

По-добър промпт:

“Роля: маркетинг копирайтър. Цел: кратък лендинг текст за [продукт]. Аудитория: [кой]. Тон: [приятелски/професионален]. Формат: Заглавие (<=55 знака), 5 bullets с ползи, 1 абзац с възражение/отговор, CTA. Ограничения: без суперлативи без доказателство, без обещания за резултат. Провери: нека всяка полза да е конкретна.”

5) Библиотека: 20 готови промпта (копирай/пейст)

1. “Обобщи текста в 7 точки + 3 риска.”
2. “Извлечи всички дати/суми/имена и ги сложи в таблица.”
3. “Напиши 5 варианта на имейл: официален/кратък/приятелски/директен/с хумор.”
4. “Сравни A и B по 8 критерия + препоръка за 3 профила.”
5. “Направи план за презентация: 10 слайда + ключови bullets.”
6. “Дай 10 идеи за експеримент + как да измеря успех.”
7. “Редактирай текста: по-кратко с 25%, по-ясно, без клишета.”
8. “Напиши чеклист за изпълнение на задача + критерии за готово.”
9. “Създай FAQ: 5 въпроса и кратки отговори.”
10. “Дай 3 алтернативи + trade-offs + кога кое.”
11. “Напиши политика/процедура от 1 страница с точки.”
12. “Генерирай тестови случаи за тази функционалност.”
13. “Открий противоречия и липсващи предпоставки.”
14. “Направи ‘one-pager’ резюме за мениджър (<=200 думи).”
15. “Превърни текста в таблица: проблем/причина/решение/собственик/срок.”
16. “Създай скрипт за видео (60 сек): hook, стойност, CTA.”
17. “Напиши 10 заглавия + 10 подзаглавия за тази тема.”
18. “Дай план за обучение: ден 1, седмица 1, месец 1.”
19. “Напиши оценъчна рубрика: критерии + скала + как да тествам.”
20. “Дай финален отговор в JSON с ключове: … и валидирай.”

Най-бързото подобрение в prompting идва от библиотека от повторяеми промптове.

6) Как да решиш коя техника да използваш

• Ако форматът е проблем: few-shot или по-строг шаблон.
• Ако логиката е проблем: CoT стил “план + проверки”.
• Ако поведението е проблем: system prompt слой.
• Ако разнообразието е проблем: temperature нагоре.
• Ако точността е проблем: temperature надолу + валидиране.
• Ако входът е много: по-дълъг контекст или RAG.
• Ако процесът е стабилен и повтаряем: обмисли fine-tuning.

7) Мини-оценка за 15 минути

1. Вземи 1 реална задача.
2. Пусни я 3 пъти с еднакъв вход.
3. Измери: колко различни са отговорите, колко корекции правиш.
4. Ако разликите са големи: добави шаблон или few-shot.
5. Ако пак са големи: намали temperature и добави валидиране.

Финален принцип

AI е “система”, не “магия”: качество = техника + вход + валидиране + процес.

Практичен тест за избор (без теория)

Ако се чудиш "кой е по-добър", най-бързият начин да решиш е да направиш контролирана проба.

Стъпка 1: Опиши една реална задача

• Цел: какъв резултат трябва да получиш.
• Вход: какви материали имаш.
• Ограничения: тон, дължина, формат.
• Критерии за успех: как ще разбереш, че е "готово".

Стъпка 2: Изпълни задачата в два варианта

Ползвай еднакъв вход и критерии.

Стъпка 3: Оцени по 6 метрики

• Време до финален резултат.
• Брой итерации.
• Стабилност.
• Контрол.
• Риск от отклонение.
• Цена/контекст.

Най-добрият избор е този, който намалява итерациите и времето до финален резултат, не този с най-впечатляващо демо.

Чеклист за внедряване

• Пази шаблони и примери.
• Въведи човешки review за високорискови изходи.
• Измервай: време, грешки, корекции.

Допълнителни сценарии (за да не избираш “на сляпо”)

1. Срок “днес”: трябва да произведеш резултат за 60 минути.
2. Повторяемост: трябва да правиш същото всяка седмица без изненади.
3. Висок риск от грешка: една грешка струва време или пари.
4. Голям обем: много заявки/изходи на седмица.

Най-честата причина за лош избор е, че тестваш само лесните сценарии.

Матрица за оценка (100 точки)

• Качество: 25
• Контрол: 15
• Скорост: 15
• Стабилност: 15
• Цена/контекст: 10
• Риск: 20

Как да поддържаш качество

• Събирай примери: добри и лоши.
• Поддържай библиотека от промптове.
• Въвеждай review и метрики.

Бързи препоръки

• Ако целта е точност и повторяемост: избери по-строг подход.
• Ако целта е идеи и варианти: избери по-гъвкав подход.
• Ако имаш чувствителни данни: добави процес и проверки.

Най-важното е да започнеш с измерим workflow и да подобряваш постепенно.

Финален съвет

Изпробвай техниката поне 2 пъти с различни задачи, преди да решиш.

Допълнителни примери за по-висока точност

Ето 10 кратки инструкции, които можеш да добавиш към почти всеки промпт, когато искаш по-добра проверимост:

1. “Дай отговора в таблица с колони: теза, доказателство, риск.”
2. “Раздели на: факти, интерпретации, препоръки.”
3. “Покажи 3 възможни грешки и как да ги избегна.”
4. “Дай 2 алтернативни решения и кога са по-добри.”
5. “Задай уточняващи въпроси преди да отговориш.”
6. “Ако липсва информация, кажи точно какво липсва.”
7. “Не измисляй числа; ако не знаеш, кажи ‘неизвестно’.”
8. “Дай кратък отговор (<=5 изречения) и отделно детайли.”
9. “Направи чеклист за валидиране на финалния резултат.”
10. “Дай препоръка + условия, при които препоръката се променя.”

Тези малки добавки често намаляват грешките повече от смяна на модел.

12 мини правила за по-добри резултати

1. Пиши конкретни ограничения (дължина, тон, формат).
2. Дай пример за желания изход.
3. Забрани “пълнеж”: клишета, общи фрази.
4. Искай структура: заглавия, таблица, списък.
5. Искай проверка: допускания, рискове, алтернативи.
6. Разделяй задачите на етапи.
7. Фиксирай терминология (речник от 10 термина).
8. Използвай “не знам” политика: ако липсва информация, да се уточни.
9. При голям вход: първо резюме, после детайл.
10. При креатив: изисквай 10-20 варианта.
11. При точност: намали temperature и поискаш валидиране.
12. Пази библиотека от добри промптове.